"Докосваме чувствата" - Невена Дармонева

                           Чувствата и емоциите при човека изпълняват различни функции и имат различни прояви.  Те представят преживяванията на човека, отношението към случващото се с него и около него.  Емоциите на човека са прекия път към неговата личност - отразяват зрелостта, насочеността, основанията.  Те изразяват не само субективното значение на случващото се за субекта, но и го сигнализират за опасности и възможности, пред които е изправен. 

                          Чувствата и емоциите притежават различна степен на продължителност, интензивност и форма на изява. Най-общо обаче, чувствата могат да носят положителен товар - да изявяват положителна оценка на случващото се, или да са негативно натоварени- да изявяват неуовлетвореност на жизнена потребност. 

                           Всяко дете среща различни трудности при изразяване на чувствата. Някои чувства са неприемливи или несъответни на конкетните поводи. Тяхното открито изразяване крие рискове. Би мого да доведе до открит конфликт в детската група. На детето може да му се наложи дори да отрече своите чувства, опасявайки се от критика или неприемане. 

                             Приятелствата, които детето се стреми да изгради, могат да бъдат натоварени с амбивалентни, смесени чувства - детето може едновременно силно да копнее, но и да се гневи, ревнува, мрази. Един и същ обект на неговете предпочитания може да предизвиква противоречиви, но силно емоционално натоварени отношения.

Да поговорим за чувствата

Стела Славова

УВЕРЕНОСТ, ОТГОВОРНОСТ, ДОВЕРИЕ

                       Увереността, отговорността и доверието са три човешки характеристики, които са много близки една до друга. С развитието си детето придобива всяка една от тях като същевременно става по-способно за изпълнение на задачи и дейности през целия си живот. Увереността може да бъде разглеждана като самоувереност, докато доверието се отнася повече до усещанията и убежденията, които детето споделя в ролевите си модели с връстници и възрастни. Отговорността е смятана за възможност или умение да се мисли и действа за себе си, без да бъде управляван от определен авторитет. Когато едно дете се чувства достатъчно уверено в себе си да поеме по-големи отговорности и да постигне целите си, то печели и доверието на другите и това от своя страна повишава самочувствието му. 

                        В класа организирах дейности чрез упражнения, в които децата изграждат чувство на увереност и доверие чрез справяне с отговорностите, които им възлагам.

Каране на кола

Продължителност: 30 минути

Предназначение: Да научим децата да се доверяват на другите.

Компетентности, които занятиетоо цели да развие:

• Умение да се изразяват словесно и несловесно чувства; 
• Умение за работа в екип;
• Умение за изграждане на доверие.

Ход на ситуацията:

1. Нареждам децата в кръг.

2. Уверевам се, че всички имат достатъчно място да се движат.

3. Децата играят по двойки.

4. Завръзвам очите на половината от децата (те са коли).

5. Останалата част от децата са шофьори.

6. Обяснявам на децата принципа на управление на колата: Всяка кола се управлява като едно едно от децата докосва другото и му задава посоките: докосване на дясното рамо означава да се движиш надясно, докосване на лявото - движение наляво, докосване на двете рамена означава СТОП, докосване на коремчето означава право напред.

7. Обяснявам на шофьорите, че не трябва да се блъскат с други коли.

Водя дискусия с учениците , като им задавам въпроси:

1. Какви са чувствата ви относно тази игра?

2. Лесно ли беше да изразите словесно и несловесно чувствата си?

3. Трудно ли беше да се придвижвате като сляп човек? Ако не, защо?

4. Лесно ли беше да останете в групата? Ако не, защо?

                       След като се уверя, че съм създала подходяща атмосфера, в която децата се чувстват комфортно да споделят чувствата си, давам възможността на всяко дете да изрази себе си.

                       Културата на поведение представлява социално изразяване на индивида.Формирането на културни навици, свързани с отношението към другите: спазване на норми и правила в детската градина - общуването с връстниците е сложен процес. При Коменски се говори за всестранна личност. Според Виготски - "В играта детето е една глава над себе си, играта е аритметика на социалните отношения."

                      В играта детето спазва определени правила. Културата на поведение вклучва детето да действа адекватно в жизнена ситуация. Тя включва етикет на индивидуално поведение в детската градина, в училище, на улицата - безопасност на движението. Възпитанието е социален процес, чрез който се изгражда култура на поведение, която е в подкрепа на индивидуалния потенциал на децата.

Да се чувстваш добре

Петранка Цанкова

Тема: Емоционална интелигентност

Цели:

• Да разпознаят собствените си възможности за трансформиране на негативните емоции в положителни. Да се предостави на учениците възможността да се идентифицират и да обсъдят с другите от класа трансформацията на негативните емоции в положителни.

• Да споделят със съучениците си отрицателните емоции и да се насърчи диалогът.

• Да обсъдят как негативните емоции могат да се превърнат в положителни.

• Трансформиране на емоции.

Материали: Хартия и цветни моливи

Инструкции:

• Учениците сядат на пода в кръг.

• Учителят обяснява, че първо ще мислят за негативна емоция. Например : раздразнение, плач, крещене, отчаяние, страх, отмъщение и др.

• Учениците първо рисуват на едната половина от страницата, като преди това учителят ги пита каква емоция ще представят.

• Обсъждат се рисунките с учениците, за да се види как могат да променят първата си негативна емоция в положителна.

• След това им се дава време за рисуване на позитивни емоции, обратни на емоциите, които са избрали преди това.

Въпроси:

• Лесно ли беше да изразите емоцията си?

• Как се почувствахте при изразяване на емоцията?

• Как се почувствахте виждайки другите да изразяват техните емоции?

• Лесно ли беше превръщането на емоциите от негативни в позитивни?

• Как се променихте самите вие?

Резултати: Учениците изразяват положителните и отрицателните си емоции чрез рисуване. Чрез двете рисунки те се учат да съпоставят негативната си емоция с положителна. Следователно, отразяването на резултатите ще е под формата на дискусия, която ще се фокусира върху положителните емоции и трансформацията им от предишни отрицателни емоции или лошо поведение.